28 нояб. 2006 г., 08:44

 

  Поэзия
606 0 0
Безкраен ден, и дъжд студен, без теб съм аз а ти без мен, мечтаеш дълго с поглед тъжен и унил
и сякаш мъката безкрайна по моят поглед мил, те кара пак да страдаш,
и от болката коварна пак те кара да избягаш, но недей да страдаш ти за мен, дано през някой слънчев ден, ме видиш тъжна и сама, отчаяна до болка от любовта. Спаси ме пак, не ме оставяй, и спомените наши недей да ги забравяш. Красиво е а ти ме галиш, сърцето ми от огън отново ще запалиш. Дано съм птица да се видя, как истински щастливи сме сега, и няма нито пустош, нито болка, ни тъга. Дано съм цвете, да ухая, в ръцете свои сбирай ми роса, и закичи ме без да мислиш, във твоята копринена коса. И нека в Рай да се превърне, безкрайно нежният ни миг, и вечно нека да остане, а не в пустиня суха - тъжен вик.


© Росица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??