* * *

22 авг. 2006 г., 08:27

Поэзия

695 0 0

Любовта в предсмьртни мьки промьлви,
никой не обича никого,нали?
Умира в мрак и самота,
а хората я подминават в свойта слепота.

Виновни сме пред себе си,
виновни пред света.

Звярьт наднича през всеки две очи,
невинността пролива кьрвави сьлзи.

О,Боже,сили нямам да се моля,
искам да те питам за едно,
не,как тьй стана,а защо?

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения