2 сент. 2006 г., 23:20

*** 

  Поэзия
821 0 2
Намерих момиче подобно На някоя нимфа, на самодива Но както е ясно – малко злокобно, Оказа се не малко, а много игрива. Намерих я. Не, тя ме откри! Била е тъй близо до мене… Намерих я - не! Защото: „Търси!” Не си бях казвал от време. Сънувал я бях, но не бях и мечтал си Да зърна я в моите прегръдки. Бленувал я бях, но не бях поиграл си Със нещо тъй живо, и просел целувки. Намери ме тя и тя ме прегърна Преди да я виждам с такива очи И моя живот надолу обърна И щастие в миг там възцари. Но щастието, знаете, много е кратко И губи се лесно дори да е сладко. Без умисъл милата, моята нимфа, Ми даде и взе си без да ме пита. Сега тъй бавно минават ми дните В очакване малката пак да се върне Но вътре, не бавно, а бързо - в гърдите, Чак бясно тупти - и иска да зърне Не друга, а същата що е в мечтите, Сърцето, което с обич ще я обгърне. Немерих я, но все още я диря! Целувам я, но знам ли коя е? Защото лицето на таз самодива, Което обсипвам със ласки, Мени се, но и така се на нея обричам, Защото не слага изкуствени маски. Макар и наглед странна – това не отричам! на всяко ново нейно лице, което съзирам готов съм да кажа: „Аз те обичам!”

© Хитреций Гай Хитреций Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??