Житни нивя пред очите ни длани пилеят.
Лято е, време безветрено, жега пламти…
В ръцете ни, вплетени, думи мъждеят
и страст непоискана в душите жари…
Скрити от погледи, думи потайничко роним.
И тиктакат забързани хорски часовници.
Време е, пак времето трескаво гоним
като стрелките, които не могат да бъдат любовници.
© Хриси Саръова Все права защищены