* * *

2 янв. 2005 г., 14:18

Поэзия

1087 0 0

В ръцете си той пази болка.
В ума си мрази всички той.
В очите му се вижда мъка.
Готов е пак да влезе в бой.

За нея пазеше той любовта си.
За нея мислеше в нощта,
а тя тъй подло подигра се
с невинната, момчешката душа.

Той влезе в бой за неговата дама.
Заряза всичко. Загуби своята чест.
Тя превърна пък съдбата му в драма
и го остави. Остави го без вест.

И в сълзите той се дави,
както давеше го тя в лъжи.
И иска силно да я мрази,
ала сърцето за нея тупти.

И всичко му изглежда тъй противно,
отблъскваща и грозна гледка.
Нарисувала му бе съдбата най-грозната картина,
със срамни думи, а не с четка.

Безпомощен е. Сам е. Тъжен.
Тъжен, яростен, разбит е.
Не иска слънцето да вижда сутрин.
Не иска той да диша още миг.

Но след време той ще я забрави
и с друга ще се смее - да.
Да, времето лекува бавно,
но излекуван ще живее пак.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения