Любов, колко чисто нещо си ти,
едно ясно чело, искрящи очи,
да не струят от тях сълзи,
да спрат ако ще с кръвта ми,
миглите ти  го прободоха -
сърцето ми цял живот ще кърви...

Не успявам да си осигуря секунда без теб,
колко искам, а не мога да съм до теб...
За мен няма затворени врати, няма катинари,
аз успявам ако е за любов да премина планини,
но за теб как да премина, една тънка завеса само,
нея никога няма да прегазя - бялото ти було...