* * *

21 нояб. 2006 г., 22:55

Поэзия

611 0 2

Моето нощно лице
тъй жестоко воюва
със дневните истини...
Моите нощни усмивки
протягат стъблата си -
хризантеми-
и не задават въпроси,
само прегръщат...
Моите нощни ръце
са прохладни
преплетени пръстени,
в които
твоят огън бушува...
Моето нощно "обичам те"
е живо....
защото страда....

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения