* * *

16 нояб. 2006 г., 14:36

Поэзия

608 0 1

Листата на дървото
падаха безпощадно,
а устните целуваха
тъй жадно...
Ръцете шареха по
мокрите тела,
очите търсеха
твоето лице в нощта.
И след тази тъй прекрасна нощ,
утрото настъпи със свойта мощ.
И всичко разпиля,
сякаш това бе някаква игра,
играна от децата на нашите деца...

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения