* * *

27 янв. 2007 г., 00:58

Поэзия

596 0 6

Тишина...
А после силна буря...
Морето яростно реве,
вълна с вълна страхливо се прегръщат,
молят се вятъра да не ги отнесе...

Малко корабче се носи по вълните,
а там самотен капитан -
опитва се да събере душите
и да се измъкне жив от тоз капан...

Морето се бушува и не спира,
вятърът безмилостно бучи,
дъждът започва да напира,
а капитанът бедните души брои...

Тишина...
Бурята отмина...
Всичко сякъш онемя,
само пролетният дъжд ръми, не спира,
капки тихо падат по палубата...

А там с последни сили капитана
изпраща своите чеда...
Душите млади той прегърна
и остана сам в нощта...

ria (Гергана Иванова)

2007-01-27T17:06:19+02:00

Нищо не разбрах от този стих. Ако сметнеш за необходимо- пусни 1 мейл и ми обясни какво си искала да кажеш. Това не е критика, а опит да разбера същността на събитието...
Rosica (Росица Иванова)

2007-01-27T14:53:48+02:00

Благодаря ви много Кити,Гале!!!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-01-27T10:53:55+02:00

Стиха ти много ми хареса Роси!
Поздрав!
kity (Людмила Нилсън)

2007-01-27T10:20:10+02:00

Хубаво е!!!
Поздрави
Rosica (Росица Иванова)

2007-01-27T09:49:08+02:00

Благодаря, Христо !!!
Романтик (Христо Костов)

2007-01-27T07:41:18+02:00

Много хубав стих, Роси!!! Поздрави!!!