Последният ти удар бе коварен,
кръвта опръска цялата стена.
А тялото, от ударите посинено,
падна безжизнено в снега.
За миг се спря... и после пак започна,
всичко в мене беше празнота...
Снегът пропи се с кръв червена,
но ударите ти не спря...
Удряй - тя ме чака,
ритай - вече не боли...
Само, моля те, пази детето,
което в утробата ми тихичко стои...