* * *

29 янв. 2007 г., 22:38

Поэзия

660 0 5

Седнала на камък
с наведена глава,
стои и плаче млада,
прегърбена жена...
Около нея бяга весело
мъничко дете,
а тя проклина злобно
своето измамено сърце:
-Боже,мили Боже,
с какво заслужих таз съдба -
толкоз много да обичам,
а сега да съм сама! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения