31 янв. 2007 г., 14:01

* * * 

  Поэзия
709 0 9
От мъка няма да замина,
от болка едва ли ще умра.
Щом искаш, ти иди при нея,
поемам цялата вина...
Сълзите - няма да ги лея,
клетви - няма и една да изрека...
Нозете ще ме водят все към кея,
където влюбихме се с теб като деца...
Ръцете ще прегръщат парапета,
той още е покрит със старата ръжда...
Помня как с теб на него се клехме,
но явно всичко е било лъжа... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??