juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
8 мар. 2007 г., 08:38

* * * 

  Поэзия
763 0 7
                                                Плаче вятърът тъжно в нощта,
                                                някой своята обич изгуби,
                                                от небето се спусна звезда,
                                                да я търси тя бързо се втурна.


                                                Но земята протегна ръка
                                                и звездата във нея затвори,
                                                а луната отгоре сълза
                                                наранена горчиво отрони.


                                                Песен тежка до мен долетя,
                                                за раздяла се пееше в нея
                                                и внезапно обзе ме тъга,
                                                сякаш нещо умираше в мене.


                                                Сякаш връщах се бавно назад,
                                                към годините веч отлетели.
                                                Колко влюбена в тебе аз бях!
                                                Колко вече от мен си далече!


                                                И заплаках със вятъра аз,
                                                разтревожен градът се събуди
                                                и от болка във миг онемя.
                                                Някой своята обич загуби.
      


© Эоя Михова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??