25 мар. 2007 г., 17:33

*** 

  Поэзия
773 0 5
Домът ми - каменен блокхауз...
Тапети с цвят на попрезрели вишни.
Запалвам буен огън - електричество,
на тишината чувам злия глас.
Усмивки тежки, прегорели смехове...
И някакъв копнеж за полет.
Кога най-после ще ме призове
добрата птица, майчицата Пролет?
Дали ще ме закичи със цветя,
ще спре ли за момент, ще ми попее ли?
И все така ли аз ще се въртя
в кълбо мечти, с романтика обвеяни?
Ще се окъпя в нечии сълзи
и ще потичам малко с тишината,
а вятърът с дъха си ще смрази
страха и болката, и самотата.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??