Сърцето твое черно,
закърняло е от толкоз скръб и смут
и само отрицанието скверно
е останало до теб в този студ.
И няма го живота в твойто тяло...
в твоите ръце...
в твоето сърце...
Тръгнал си е той, пропъден,
покварен, опетнен от твоето съзнание,
побягнал е той, тъй подплашен,
единствено от твоето ридание..
Ех, живот! Напусна грешните тела - ...