Когато те погледна виждам слънце в твоя поглед,
но знам, че зима идва след това.
Тази зима те прави толкова студен и аз немога да те търпя.
Ревнуваш ме ти от всички,
от приятелите си дори.
Когато погледна в твоите очи
зима студена слънцето ще заличи.
Мразиш ме когато аз те лъжа,
но обичаш да ме лъжеш ти.
Най- прекрасната целувка-лъжа е и тя дори!
Защо ме лъжещ? Защо живота ми хабиш?
Защо когато ти кажа "обичам те", ти мълчиш?
Мислиш, смееш се на това, че си пленил моята душа...
Казваш, че обичаш ме и ти,
тогава пламък в сърцето ми гори.
Вярно ли е аз незная,
но трябва да си призная,
че обичам те безкрай
и в ада с теб съм като в рай!