9 февр. 2007 г., 09:44

* * * 

  Поэзия
713 0 2

В памет на Наталия

 

В приказка да бяхме се родили

щеше да си жива

в един идеален свят,

в перфектната реалност.

Ръцете ти щяха да топлят звездите,

издигнала поглед,

протегнала длани

да чувстваш горещия полъх в небето;

най-нежната детска усмивка би сгряла

леда във Лапландия,

морското дъно,

но ти вече приказка своя написа

със малко герои и много усмивки,

със силни надежди,

с разбити мечти,

които неволно умряха сами.

© Маргарита Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прави ми впечатление, че все негативни чувства те вдъхновяват. Болести, смърт... Очаквам нещо по- позитивно. А иначе стихчето много ми хареса...
  • Много хубаво посвещение!
    Тъжно е!
Предложения
: ??:??