sulita75
25 15
24 июл. 2015 г., 00:12

*** 

  Поэзия » Другая
417 0 3

В среднощен час

дочух забравен глас,

гласът на съвестта

се вмъкваше в моята душа.

Като неканен гост

в съня ми се яви

и стари грехове

започна да мълви:

"Погубена душа си ти"

Гласът мълвеше

истини, забравени отдавна,

и в сърцето ми оставяше

кървяща рана.

Времето лети,

но споменът не отминава,

как животът ще продължи,

щом погубена душа си ти

отдавна!!

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Как ще е погубена душата, щом може да говори със себе си!
  • Да,така е Стойна! С годините човек натрупва опит и помъдрява.Творбата е малко старичка,но реших да я споделя все пак Благодаря ти,че си я забелязала Приятен ден и на теб!
  • Интересна творба, Марияна. Разговор със съвестта - мило момиче, няма праведен ни един на тази земя, освен Нашият Бог.След греховете пък следва прошката. Стига да я търсиш и ще ти се даде.Бъди сигурна, че ще успееш и ще успееш! Поздрав и приятен ден!
Предложения
: ??:??