Пътувам с влака на разбитите мечти,
от очите продължават да текат сълзи.
Защо за миг живота ми разби
и любовта със мен не сподели?

Някога изпитвал ли си болка от любов,
страдал ли си всеки ден,
живял ли си без желание за живот,
също като мен.

Може би  дори не можеш да обичаш,
щастие на някой да дариш.
Всеки миг в омраза да се вричаш
и пак да можеш да простиш.

Искам да те мразя, но не мога,
прекалено те обичам, за да го направя.
Всеки ден се моля аз на Бога
теб и миналото да забравя.

Как да повярвам, че има любов,
как да върна светлината в своя ден?
Как да живея този живот,
щом ти не си до мен?...