***

Кога наистина разбираш, че е вече светло?

Нима изгрялото току-що Слънце

отваря ти очите всеки път?

А как коварна е старата ти стайна лампа

и как понякога те лъже,

че предоставя ти необходима светлина!

Но да излъже благородно,

на лампата ù е почти простено.

Така живеем електрическия си живот,

почти излъгани от жичките и стъклените крушки.

А някой май наивно е пропуснал да ни каже,

че от толкова изкуствени лъчи

един ден пък наистина ще ослепеем!

И как понякога се лъжеш, че е вече нощ,

или пък крушката ти пак е изгоряла!

А от наивност не си и забелязал даже,

че всъщност очите си не си отворил още.