25 июн. 2007 г., 22:35

* * * 

  Поэзия
629 0 0
 

Ти пак си тръгваш,

какво ти остава  - върви.

Там има нещо, което ти трябва - 

стъпи до него и го вземи.

Душата плаче от поредна раздяла,

aх,  как страшно боли.

Неземно богатство в душата ми има

и малко от него си взе.

Носи го в тебе, пази го за друга,

тя ще има нужда от теб.

Подари й сърцето си, както тя своето.

Обичай я нежно, безспир.

Не й казвай „ НЕ" !

Бъди със нея, дори да не искаш,

тогава  най-много тя иска теб!

© Мария Воденичарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??