20 мая 2008 г., 20:35

* * * 

  Поэзия
963 0 2
 

И не плачи!

Недей да страдаш!

Умряла си отдавна ти,

отдавна някъде си ти умряла

и твоето сърце е умъртвено,

и никога не си живяла,

и никога не си била,

и никога не си ти съществувала...

Защото скърбиш ти за нещо нереално,

за нещо, дето никога не е било...

                  **********

Сняг,

а в съцето ми бяла тъга,

искам да ме преоткриеш,

за да ме обикнеш така,

както искам ти да обичаш...

Сняг,

а моите сълзи - бели кристали,

застилат земята в бяло...

чувствата в теб са замряли,

но остава споменът, че в мен е боляло...

© Десислава Андреева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво е!
  • "Защото скърбиш ти за нещо нереално,за нещо, дето никога не е било..." - и аз съм била така, стихът ти ми навя спомени... Красив е!
Предложения
: ??:??