влязох и тряснах вратата
подпрях се на нея и даже не заключих
"боже, колко е грозен света"
възкликнах на ум

извадих си бира от хладилника
да се скрия не успях
но трябваше да опитам поне
"боже, колко грозен е живота"

свлякох се до стената и заплаках
не искам това да е живота ми
нали си го избрах сама, "сега ще търпиш"
"боже, колко грозен беше деня ми"

и сега знам че не искам да съм тук заобиколена от това
много лицемерие много ненужност
изморих се да търся хора всички са еднакви машини
"боже, колко грозни са хората"