* * *

19 нояб. 2004 г., 18:31

Поэзия

1390 0 2

Спомням си мига във който те видях,
ти ме заговори, а аз онемях.
И така в сърцето ми навлезе,
но няма изход, няма как да се излезе.
Далече си сега от мен,
ала сърцето ми при тебе е във плен.
Не мога аз да го освободя,
а дори да мога, не бих за нищо на света.
Обичам те! Не го забравяй,
моята любов не подминавай.
Обърни се и я приеми,
сподели я и не ме мъчи.
Отвърна ми и ти със любовта,
ала не си играе нашата съдба.
Изпрати ни един от друг далече,
за да се чувствам, като мъничко човече,
което си няма никой на света,
което си иска обратно любовта!

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения