* * *

21 февр. 2005 г., 09:08

Поэзия

794 0 2

Чакай своето време.
То ще дойде другата пролет.
Любовта ти нов път ще поеме,
а сърцето ти нов полет.

Ти ще срещнеш жената, която
ще те чака с усмивка и ще крие сълзите
и ще литнеш понесен от сребърно ято
през океани, далеч от скалите.

Аз нямам време за кога да остана.
Любовта ме изсмуква и бавно убива
и все по - често тъжна и взряна
за щастие плаче душата ми сива.

А животът ме удря и грубо рита,
уж кръвта ми крещи, че живея...
Ще се лута сърцето ми, дълго ще скита...
Аз знам как да плача, а не как да се смея.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения