За тогава, когато очите достигнали край и кристална росата от тях ще спре да извира, и забравила своите чувства, надежди за рай, ще се взира болезнено без да намира.
Някога малко момиче, желало любов, ще се вдигнеш от купола с поглед празен, не намерила своето място в този скучен живот, без любов, сив и омразен.
Побеляла старица със свити и сухи очи, без капка влага, усмивка нейде завряна... Горски шепот болезнено нежно звучи и събужда се новият ден в отровна пяна.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.