* * *

6 февр. 2005 г., 12:01

Поэзия

1399 0 4

Край пътя седнала е майка с пеленаче
и нежно със ръце го гали,
а детето силно плаче
сякаш то за нещо жали.
И жената пребледняла
нежно му шепти
“Мила рожбо, време ни е за раздяла,
но недей да плачеш ти.
Зная втори ден си гладно
детенце мое мило,
но във време кръвожадно
чедо ти си се родило. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения