***

11 февр. 2005 г., 17:44

Поэзия

994 0 2

***

Еднакво безразличие, нееднаква несъстрадателност.
Защо стана така, а не стана обратното на парадокса?
Пчели жилят по-приятно дори от ухапването на змия.
Един облак се скри в изпарението.
Един просяк бие благодетеля си.
Искам да те прегърна, но ме е страх, че ще те обидя.
Искам да те целуна по грипния вирус: моля те!
Сещам се за гората без дървета и без дънери,
Където преди да замълчим заваля дъжд;
После една улица ни заведе във вторник –
Спомняш ли си? – беше рано за сняг, беше късно за всичко останало.

***

Свързани произведения

Комментарии

Предложения