2 дек. 2006 г., 00:27

*** 

  Поэзия
913 0 9
Нека не ни боли:
ще целуна болката ти,
ти ще измиеш дъжда с лице...
Ще ми простиш ли търпението,
с което те наказах,
или ще ме помилваш
от тъга?

© Георги Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Този стих прави НЕЯ единствена!
    Тя е щастливка!
  • Ех, f-31 (Креми ), за къде сме без надежда... Поздрави и от мен!
    Ласка, не е малко, никак даже.
    Djein_Ear, благодаря за мнението и вникването. Сигурно точно това съм имал предвид.
    Светльо, краткостта, точно за това говоря. Благодаря ти!
    Благодаря на всички за търпеливото и проникващо четене.
  • Лице по-чисто от дъжда, каква красота!
    Да целунеш болката на другия е да я поемеш в себе си...Сразена съм от мъдростта на думите ти!
    Много хубав стих, пълнота в няколко реда!
    Браво!
  • Дълбоки чувства, от обичащо сърце !
  • Поздрав!!!
  • Прекрасно е!!! Поздрави
  • След този чувствен стих само милувка?
    Поздрав!!!
  • Малко думи, но каква дълбочина...
    Поздрави!
  • Много хубави редове!!!Хенри
Предложения
: ??:??