nayade (Милена Захариева)
7 11
11 мар. 2005 г., 09:34

*** 

  Поэзия
1256 0 4

Разглеждам снимки в стар албум,

докосвайки лица и сенки минали.

Оставят някак тъжен шум

от радостта отишла си завинаги.

Разлиствам бавно лист след лист,

отпивам от копнежите отминали.

И срещам всички стари светове,

населени от хората обичани.

Опитвам миговете да възстановя,

но сякаш нещо се изплъзва

и пак до тях изправена вървя,

но нищо вече не е същото.

© Милена Захариева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Наистина - не е същото макар привдно да изглежда така
  • Права е Галя...гледай напред!Не се връщай назад там има само спомени,които болят...
  • Не вярвам, че радостта може да си отиде завинаги, виж пътя пред себе си, погледни към бъдещето, то може да се окаже още по - добро и Дай Боже, пожелавам ти го, не унивай!
  • Нигока нищо не е същото...

    Поздрави!
Предложения
: ??:??