Разглеждам снимки в стар албум,
докосвайки лица и сенки минали.
Оставят някак тъжен шум
от радостта отишла си завинаги.
Разлиствам бавно лист след лист,
отпивам от копнежите отминали.
И срещам всички стари светове,
населени от хората обичани.
Опитвам миговете да възстановя,
но сякаш нещо се изплъзва
и пак до тях изправена вървя,
но нищо вече не е същото.