14 мар. 2006 г., 17:31

* * * 

  Поэзия
5.0 / 4
642 0 4
Премерено брашно ,как бързо свършва,
как идва ден и си отива,
и само спомен ще остане,
дано и той не си замине..
А времето печално мълчаливо
на крехките ми рамене тежи,
натиска ме ,да ме смирява
с изплакани очи.
Не ме вини,понякога съм тъжна,
но винаги една е любовта ми,
за нея няма никога прегради.
Но пак до болка се страхувам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения

Ещё произведения »