28 июн. 2011 г., 21:38

*** 

  Поэзия
727 0 11
http://www.youtube.com/watch?v=DtFKBj63HhE
Защото стана тъмно от здрачаване
с забитата стрела в гърдите ми.
Светкавична съм до разсъмване
със хиляди взривени в мене мълнии.
Раздирам тази нощ със нокти
и дращя по стъклата до пропукване.
До крясък бие във кръвта ми
забравено от някого обичане.
И свличам се - постеля на удавница,
във дъжд и буря себе си смирила,
но вътре в топлата ми пазва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??