Казваш: смисъл няма, краят е отдавна предрешен,
Усмивхаш се, ала в очите пламък гасне.
Пътуваш - цялата трепериш, сякаш колос разрушен,
Плачеш – спри се, чакай светлото небе.
Гледай – там на небосвода нов се пристан мержелей,
Слушай – птичи песни, знак за пътя подновен,
Вкусвай от живот без болка и да се боиш недей,
Вярвай, заедно ще преоткрием светъл ден.