11 дек. 2005 г., 01:36

* * * 

  Поэзия
684 0 0

В ден като този...

аз искам да ти благодаря!

За нежността,

за любовта,

за двете мъжки ръце,

които ме обгръщат всяка нощ,

когато сам премръзнала от студ....

Днес ти падна на колене

и изрече таи желаните и чакани слова...

Ти каза ми че ме обичаш,

подаде ми пръстен в знак

на любовта и изрече

............................

´´ще станеш ли моя жена!´´

Очите ми препълнени със сълзи

говорят без думи сега

те казват всичко си за мене

и до гроб ти се вричам сега!!!

© Добромира Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??