еквус_р (Радост)
19 22
15 дек. 2005 г., 19:40

* * * 

  Поэзия
779 0 6
Защо надеждите са толкова измамни?
Защо смъртта не идва ей така?
Защо с молба простреш ли длани -
разбираш колко сляп е бил света?

Защо измамата е култ на обществото?
Защо човека, истински умря?
Защо живота не отрича злото?
Защо лъжата надделя?

Защо живеем с надежди празни,
опивайки ни глупостта?
Защо след злобата гърмят аплаузи,
а след доброто - завистта?

Защо сме всички користни и груби?
Защо сме всички алчни или зли?
Нали всеки сам по себе си е чудо?!
Нали всички имаме души?!

Нали всички сме еднакви и различни!
Не сме ли всички истински, добри?
Не сме ли всички някога обичали?
Защо се мразим всички в свойте дни?

2000г.

© Радост Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много благодаря на всички за хубавите отзиви!
  • Много, много ми хареса, както и останалите ти произведения!
  • Тъжното е, че това беше написано отдавна и сега разбирам и забравено от мен! Може би пораснах, може би се примирих... не знам..., но ако някой друг и за секунда се е замислил отново над тези въпроси като мен самата, има надежда да променим нещо, нали?!
  • Нямам думи! Просто е великолепно!
  • Браво! 6 от мен
  • Много въпроси,но уви без отговор!Хубаво стихотворение...кара човек да се замисли, защото малко или много всички сме се "овълчили"
Предложения
: ??:??