Бях и презиран, бях и руган,
със стиснати зъби горко търпях.
От обществото свирепо аз, прикован,
в душата си клета болка таях.
В унижение жалко живота свой изживях,
но не свикнах с времето аз да търпя и
в моментите тежки гордоста си зовях,
а тя изпълзяваше, без венци и в сълзи.
Но времето спря! Денят на дните дойде,
в сърцето ми нишката тънка се скъса на две.
Не можех да сдържам чувствата веч
и настана ужас, и пламък и сеч! ...