"Престъпно скрих сълзите си и пак съм весел,
обичат ме и хората, а Самотата боса
диктува нотите на лебедовата ми песен
и тихо побелявам... недокоснат...
Ще свия пак цигарата с надеждата за пролет,
"забравил", че треперя не от студ, щом завали.
Ще скоча безразсъдно в следващия полет,
за да те срещна или за да заболи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация