Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
13 сент. 2017 г., 15:09

*** 

  Поэзия
334 0 7

Крещи в мен тишината. 

Разкъсва душата. 

Кукувицата се е скрила, 

самотна и плаха. 

 

Чакам да дойде –

онова, моето лято –

с обич покрито,

с морски ласки познато. 

 

Сега е толкова тихо. 

Времето – страхливо. 

Ту плаче, ту пекне! 

Все на течение. 

Душата олеква в смирение. 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Запази лятото в себе си, Васе! Много ми хареса!
  • Ех, Васе, разбирам те... И на мен ми липсва лятото, морето... Поздравявам те за стиха!
  • Ще дойде,Василка!Ще дойде!!!!
  • Уловила си и моето настроение, Васе. След лятото пониква меланхолия и една тъжна мелодия на падащи листа и дъждове. Освен да топим краката в солена вода и да си представяме, че комшийката, която писка по мъжа й е прелитаща чайка, какво друго ни остава ... Усмивка.
  • Интересно поднесен стих!За копнежите и още нещо!Поздрави Васе!
  • "Тя танцува само едно лято" /Пер Улоф Екстрьом/. Но в случая на твоята Лирическа, Васи, съм убеден, че не е така.
  • Прекрасно е, Васе! Ще дойде твоето лято...
Предложения
: ??:??