Защо задълбавам,
на себе си не прощавам.
Там все по-дълбоко
боли, боли ме жеското.
Тъга моя, остави ме...
Твърде много ме обичаш...
Както аз обичам него...
Тъга моя, забрави ме...
Да забравя и аз него...
Недей изпива пак
живота от очите ми.
Не предизвиквай пак
дъжда от сълзите ми.
Ключ за твоите окови,
противоотрова
за твоите отрови,
искам да намеря.
Тъга моя, задушаваща,
не искам твоята любов.
Неговата ми е нужна.
Любов изпепепеляваща,
не самота душна...
В земята черна
не искам да изчезна,
водеща ме за ръка,
ти, приятелко добра.
Пусни ме! Викам! Крещя!
От теб ми омръзна.
Искам да избягам сега,
но дали ще дръзна?!
© Катя Все права защищены
Поздравления!