25 апр. 2007 г., 00:04
Цвете есенно красиво,
всичко твое обично попивам.
Безпределно е и съкровено,
твойто чувство,
от ръцете ти родено.
Стихия вихрена, копнежна,
заливала те с много нежност,
макар и късно, но откривам
и двама ви с
любов завивам.
Ех, колко малка беше,
колко крехка и свенлива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация