Толкова дълго мълча, че забравям да дишам,
крача през тъмни блата, през трънаци и киша.
Следвам те денем и нощем , вкочанена от студ,
гледам света покрай мен през очите на луд.
Мразя, проклинам, съмнявам се в себе си, Боже,
падам и ставам, на търг гордостта си заложих.
Сляпо ти вярвам, че само единствено ти си
Този, който умовете от кал ще изчисти.
Нека пак е светът слънчева райска градина,
през която щастливи своя път да изминем.