Без чувства няма да остана,

но и без думи също.

Изсипвай в мене гнилата измама,

бездънна съм да я поглъщам

и силна съм да я превръщам в истина.

И мъдра съм да те оставя в неведение

за моите вътрешни вълнения,

стихът е мойто откровение.

Единствено във него ме познаваш,

а там не диша нищо хубаво

и няма да поема дъх

за нови рискове във отношенията,

без теб е същият светът.

Не съжалявам, че не се поддавам

на гръмкото внимание на хората.

Ти може би, но аз не се предавам,

в желанието да докажа своето.

Защото то бушува по-силно

от всяка болка и от всички вас,

спъващи се по утъпканата линия,

загубили живителния страх.