Момичето в мен- босонога самодива
из дебрите на миналото тича,
чертае тиха и неравномерна крива,
магични заклинания наум изрича.
Препуска из линейността на спомена
и дорисува всичко с пъстри акварели,
преглъща тук-таме сълза отронена
по множество несъстояли се раздели.
В скиталчества насред реалностите странни,
отричайки човешкото в търсене на Висшето,
из лабиринтите на сънища уханни,
загубих Всичкото и сграбчих Нищото.