* * *

6 авг. 2007 г., 16:21

Поэзия

551 0 2

* * *

Говориме тихо, крещим след това;

виж! - как гориме докато изгреем...

И щракнем със пръсти, излезе искра,

а ние: "звезда!". И се смеем.

Имаме нужда от съвсем малко Бог,

от птиче да кацне на пръста,

от истински дъжд, а не водоскок,

не от картини, а от изкуство.

От цялото пространство на тази Земя

и от повече време - да го пребродим.

От митичен един звяр пред нашта врата

и от повече сила, за да го преборим.

От сянката, впила се в босите ни крака:

да можем като пирамидите да се измерим,

от ръцете, очите си, от нашите тела,

за да успеем все някога да се намерим.