Моята звезда сияйна
                          на небето се яви
                          и под здрача на луната
                          тя ще заблести.
                          Тогава!
                          Моето сърце любящо,
                          пак ще полети.
                          А когато, утрото проблестне
                          и луната пак се скрий,
                          то моята звездичка сладка
                          пак ще си поспи.
                          Ще чакам аз, денят да си замине
                          да дойде вечерта,
                          че тогава аз отново ще съзра
                          сияйната звезда.
                          Но отвътре
                          нещо ме гореше в моята душа,
                          че си няма име моята звезда:
                          И мислих аз от зори до мрак,
                          как да я наричам?
                          нежно и красиво, сияйно и щастливо.
                          И когато появи се тя,
                          аз нарекох си я:
                       "Лилия, сияината
                                   звезда".