Зад красивите цветя

в бледосинята гора

дреме звяр жесток и зъл,

от черна плът и черни кости,

и в съня си вече навеки пости.

Звярът жаден за живот, за живота

за живота в сърцето на гората,

сладко спи в храсталака.

Един пък ден, не знам кое,

светло, мъничко дете - скок-подскок

обикаля из гората

търси цветните,цветята,

а не щеш ли ти, събирайки цветя

в тъмно черната гора, светъл дух

събуждаш ти - дух от твоите мечти.

Детенце малко,звярът спи,

духът му отнеми,

затвори го, присвои го, прогони го.

Слънчев не е той,

а дух на черното с сърцето,

в бледосиньото сърце проклето.