1-ви юни в гората
Шум се вдигна във гората,
разхвърчаха се листата.
Децата получиха шарена покана
за детски празник на поляна.
Настана радост, шумна веселба,
всеки се увлече в старата гора.
Лиса, хвана се балони да надува,
Зайо, стихчета започна да римува,
Вълчо, сцена за театър нагласи,
Меца, торти със медеца подслади.
Ежко пък подхвана горската украса,
песен катерицата изнесе на тераса.
Всичко бе готово, но уви...
Ни едно дете не се яви!
Къде бяха изчезнали децата?
Това бе ужасът днес в гората!
Сутринта на 1-ви юни
всички бяха с тъжни муцуни!
Долетя от далече, обаче врабче,
каза че видяло в полето дете.
Крачело бодро засмяно,
с ожулено малко коляно.
Казало му весело то,
че се возило на виенско колело.
В лунапарка на тигъра всички били,
забавлявали се в щури, нови игри.
За да няма животни сърдити,
всички с опашки леко подвити,
решиха да идат на новото чудо сега,
за да се веселят и те с всички деца.
А за догодина ново нещо се роди -
Воден парк с пързалка, под липи!
© SMooth Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ☺️
-
Весело е свежо е при теб. Поздравления за това усмихнато стихотворение!
-
Усмивка от мен значи 🙂
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
