Връщам се към твоята усмивка,
връщам се към твоята топлина
и дъхът ми моментално спира,
задушен от прилива на тъга.

Ръцете ти топли аз усетих,
очите ти най-накрая съзрях.
Сърцето си завеки подсетих,
какво точно в теб видях.

Видях те и животът ми се промени,
видях те и сърцето си ти подарих.
Не знам дали го виждаш, но то е точно пред теб,
а може би не го искаш,
затова е покрито от лед.

Цветовете около мен се сливат,
потъва всичко в тишина
и спомените в мен се впиват,
взимайки моята душа...