Искам да живея по време на война!

Но не желая кръвта клетнишка

да се просмуква в черната земя.

Нито да има жертви и страдащи деца.

Копнея само да видя истинските ви лица!

Сякаш истината избледня,

замъглена от лъжливите слова

на политици, патриарси и

простата човешка съдба...       

Всичко свято се превърна в суета,

 в измамна, безлична красота...

Мъката ли ще ни върне това,

което загубихме с лека ръка?

Ще ни припомни ли войната

какво беше любовта?