Осмелихме се да спорим с природата –

тя се разсмя и стана тихо.

Като пред буря изневиделица или ураган,

който помита наред - дървета и къщи,

приспособени за нас. Временни обиталища.

Осмелихме се да я преправим по нас

като отесняла дреха, която е здрава.

Не ни стана - заприличахме на демодирани

джуджета, избягали от работлива приказка.

Потече лава да закърпи зейналите дупки.

Осмелихме се да помълчим със нея.

Да подредим във списъка най-важното.

Обгърна ни невежество блажено

както пелена новородено. За кратък миг.

Написаното прогори хартията, която помни

сока на дървото, мириса на пръст и тление.

Внезапен вятър разпиля словата-сменца от намерения.